В района около град Лъки планината е силно пресечена. Това са едни Родопи, които не са като останалите Родопи, колкото и странно да звучи. Тук рид до рид са извисили гордо непристъпните си снаги, а между тях малките реки са прокопали дълбоки долини.
Един от най-красивите, предизвикателни и разпознаваеми върхове в района е връх „Станчов камък“. Неговата височина от около 1250 м. не е нещото, което го прави толкова популярен, а трудният достъп до него. Той се явява край на малкия рид „Крушевска планина“ и до него може да се отиде от малка пътека на серпентини, започваща в края на град Лъки и по сравнително равен маршрут по билото на рида в посока югоизток-северозапад, маркиран в жълто и обезопасен с метално въже в горния край.
Преди време това място се е казвало „Ключа“. В началото на 70-те години на миналия век, млад мъж на име Станчо, решил да търси съкровище в малка пещера, непосредствено под скалните ръбове в северната част на върха. Спуснал въже Станчо, но то се скъсало и той останал без никаква възможност за връщане и спасение.
Започнал да вика и едва на третия ден, овчар от малката махаличка „Пропула“ го чул и сигнализирал, че горе на скалите някой вика за помощ. Организирана била спасителна акция и с хеликоптер Станчо бил свален и спасен.
От там нататък, той получил прякоря си „Златаря“, а хората започнали да наричат върха „Станчов камък“.
