Връх Боровско градище, погледнат от връх Попа. Двата великана сякаш пазят като братя подстъпите към магичната река Мостовска Сушица.
Добре се вижда пътеката по левия скалист склон. Тя е била връзката между село Югово, Сливово и махала Вирово със село Борово.
Тръгва от слива на Мостовска Сушица и Юговска река. Лъкатуши по скалите, където господари са само дивите кози. Преминава под малкия хребет, зад който е изоставената махала Постово и се качва на Боровско градище. От там преваля връх Дорудаа и се спуска към Борово сред масиви от черен бор.
Диви и неподправени Родопи. Тук няма „кралства“ и фалшиви начини да се даде добавена стойност на нещо. Тук сте само вие и планината.