Един от много красивите маршрути в Средните Родопи. Немалък като дължина, но приятен като ландшафт и постижим за хора, дори и с ниска туристическа подготовка. Със сигурност обаче непознат и предизвикателен за хора, които обичат красивите гледки.
Тръгва се от новия параклис „Св. Никола“, който се намира в югозападния край на село Джурково. До тук може да стигнете и с лек автомобил.
От тук започва почвен път и след 2 км, през които минавате през 4 чешми, шахта на изоставена рудна галерия и малко деренце в местността „Долът“, достигате до параклис „Св. Илия“ с беседка. До тук имате гъсто положена жълта маркировка с няколко указателни табели за параклиса.
Продължавате по почвения път, който се движи успоредно на билото, следвайки извивките на планината. След два завоя преминавате през насипи от рудник „Говедарника“, който е функционирал до скоро. След още няколко завоя достигате и до голям обор с няколко стопански постройки. Това е „Говедарника“, и от тук се разкриват красиви гледки към село Здравец (махалите Бозова бичкия и Бъзето), както и към големите ливади на „Аланиката“, намиращи се северно от селото.
Продължавате отново по пътя, който след нови няколко завоя излиза отново на огледно и широко място, наречено „Самарджицкото“. Виждате вдясно от вас големи ливади и стопански постройки. На няколкото места до тук от пътя тръгват разклонения надолу, но вие се движите само в горните или в хоризонталните.
От тук вече виждате големия ретранслатор, който се намира на билото, в местността „Варницата“. След няколко серпентини с щадящ наклон достигате до билото, от където виждате чудесна гледка към Балкан махала, Манастир, върховете Преспа, Свобода и Тузлата.
Тук стъпвате на зелената маркировка, която обозначава маршрута село Здравец – рудник Кенан дере – село Манастир. По нея се движите около 500 м, след което тя се отбива в ляво, а вие започвате леко спускане от западната страна на билото, като се движите само по почвения път.
Преминавате през чешма с дървено корито, която е и последната ви до Хайдушки поляни. Може да пиете на воля от бистрите поточета, през които минавате, но ако предпочитате чешмите го имайте в предвид.
След още няколко завоя достигате и до подножието на голяма ливада. Мястото е наречено „Сарп борун“. Тук почвения път (по който от Джурково може да стигнете до тук безпроблемно с джип) свършва. Тръгвате право нагоре по поляната и леко в дясно през гората, за да достигнете до горния край на ливадата. Тук трябва да сте много внимателни, защото пътят продължава през гората, но трябва да познавате района. Следвайте естествения горен край на ливадите и ще видите как пътя се появява, навлизайки в гората.
Тук отново сте на билото на рида „Манастирище“ и вече преваляйки го, влизате в дълбока иглолистна гора. На „Сарп борун“ може да се насладите на наистина прекрасни гледки към ридовете Манастирище, Добростанското плато и Радюва планина.
След кратък равен участък, започвате плавно спускане и след около 2 км излизате на просторна ливада, наречена „Данчова мандра“. Тук още личат руини от стопанска постройка. Както името красноречиво говори, тук е имало мандра, собствениците на която са били двама братя – Стою и Сотир Данчови.
В долния десен край на ливадата пътят отново се спуска и достига до неголямо поточе. Достигайки до него хващате в дясно и пътя започва леко изкачване сред изобилие от малини.
След около 2 км достигате до последното изкачване преди да видите връх „Курбанери“ и Хайдушки поляни. Тук вече сте на мястото, наречено „Юруцките гробища“. От тук гледката е наистина божествена, а Родопа на няколко плана се разстила пред вас.
Следва спускане в рамките на около 500 м и излизате на черния път за Хайдушки поляни, между хижа Момчил юнак и малкото езерце, което се намира до хижата. Тук има чешма и беседка, може да хапнете и да починете, преди да тръгнете по обратния път.
Характеристика на маршрута
Чешми по пътя – шест (между Джурково и параклис „Св. Илия“ – 4 чешми), на „Говедарника“ и между „Варницата“ и „Сарп Борун“
Инфраструктура: черен път
Обща положителна денивелация: – 550 м
Маркировка:
– бяло-жълто-бяло (от село Джурково до параклис „Св. Илия“) ; бяло-зелено-бяло (от местността „Варницата“ до разклона за рудник „Кенан дере“)
– бяло-синьо-бяло (от местността „Варницата“ до местност „Юруцките гробе“ над хижа „Момчил юнак)
Разстояние – 17 км в посока
Време за преминаване: 5 ч
Трудност – ниска/средна (подходящ за колела)
