Родопите са изключителна планина. Не само защото може да те дарят със спокойствие, да те умиротворят, да те напоят, но и да те нахранят. Буквално.
Освен гъби, горски плодове и още много други дарове на прородата, Родопите могат да ви пожат и още една прелест. Това е левурдата.
В най югозападните части на община Лъки се намира огромно находище на левурда. То е буквално на границата между областите Пловдив и Смолян. Освен красивата родопска природа, пасищата, чешмите със студена вода, смърчовите гори, това място е закътало в себе си и находища на левурда, които са със впечатляващи размери.
Левурдата е многогодишно луковично растение. Наричано е още див чесън или див лук. Съществува и наименование мечи лук, заради вярванията, че след зимен сън мечките предпочитат тази храна. В нашата кухня левурдата намира място като чудесна прясна подправка за салати или суровина за приготвяне на песто.
Местността, в която се намират тези огромни находища, се намира на югоизточния склон на рид Манастирище в Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи. Неслучайно тя носи името „Лука“ от името на дивия лук.
Навремето тук са се гледали хиляди глави добитък, а до преди век „сайбията“ на мястото е бил джурковеца Христо Китипов (Китипина).