Това е една от няколкото екопътеки в община Лъки, но без съмнение е най-красивата, най-подходящата за пешеходен туризъм и най-панорамната. Нейното начало започва от центъра на село Дряново и завършва на връх „Могила“ 1383 м, който предлага 360 градусови панорами на целия лъкински район.
До селото достигате, след като поемете от гр. Лъки в посока село Джурково. На 3 км след града, в дясно от вас виждате табела „Село Дряново – 7 км“. Пътят е тесен и криволичи край Дряновска река, но е напълно подходящ за лек автомобил. Достигайки до центъра на селото, което е терасовидно разположено, виждате информационна табела за характеристиките на екопътеката и указателна табела за маршрута, която е червено-бяла.
Тръгвайки по маршрута след около 300 м, в които все още сте на асфалтов път, стъпвате на път с трошено-каменна настилка, който прави голям и плавен ляв завой.
През цялото време набирате височина и след около 1,5 км достигате до красива дървена беседка-заслон, която предлага всички условия за пикник. Тук отново има информационна табела за екопътеката, както и пейки и маса, разположени на десетина метра от беседката.
От тук започва най-красивата част от маршрута. Почти по равно се движите сред живописни поляни и прекрасни гледки. След около още 2 км достигате до нова каменна къща с голяма чешма и обор. 200 м след нея виждате първите къщи на „Старо село“ – мястото, където първоначално се е намирало село Дряново. Къщите са поддържани и мястото е действаща вилна зона за селото с овощни градини и ливади.
Следват нови 800 м с леко изкачване и вече сте в подножието на връх „Могила“. Тук има голяма беседка и информационна табела. От тук до върха следват 500 м с най-сериозното изкачване. Можете да се движите без да търсите пътека, защото големия метален кръст на върха през цялото време е ваш ориентир.
Достигайки до върха сте пленени от божествените панорами, които се откриват пред вас. Виждате западните върхове на рид „Манастирище“, целият рид „Крушова планина“ с гордо издигащия снага „Станчов камък“, рид „Градище“, виждате град Лъки, махала Брайковица, село Борово, местност „Сливово“, южните склонове на Добростанското плато, връх „Червената стена“, „Кръстова гора“, и върховете „Боровско градище“, „Дурадаа“, „Попа“ „Карена“, „Тузлата“ и „Свобода“. Зад вас се вижда билото, по което се движи туристическия маршрут хижа „Пашалийца“ – хижа „Момчил юнак“. Като цяло може да се каже, че това е един от най-панорамните върхове в целите Средни Родопи.
От върха може да начертаете алтернативен, успореден маршрут, който да направи връщането ви по раззличен път, в близост до този, по който сте дошли, но доста по-панорамен и предлагащ нови гледки. Ако сте решили да направите така, черния път по който сте тръгнали ще се слее с основния малко преди беседката-заслон.
След нея, на около 500 м в ляво и нагоре се отделя друг черен път, който е обозначен със стрелки с розов спрей. Тук вече виждате и указателни табели „Саркофаг“. След 200 м в смесена гора излизате на обширни поляни, сред които виждате голям ретранслатор и параклис. По равен път, за около 5 мин ще достигнете до тях. Местността е наречена „Герге“ (от Св. Георги, чието име носи и параклиса). На двадесетина метра преди параклиса малка табелка ви информира, че се намирате пред тракийска скална гробница-саркофаг.
Ето какво казва за мястото главния редактор на единственото частно списание за археология у нас „Rhodopica“ Никола Дамянов:
„В местността Герге над селото на близо 1200 м надморска височина има 7 съставки на светилище, датиращо от 14 век пр. Хр. и функциониращо близо 3 хилядолетия. Площта му е с размерите на стадион. В местността са извършени няколко тракийски погребения, за които свидетелстват недопроучените все още няколко скални саркофага, има средновековен параклис от 12-ти век, зидан с ломен камък и бял хоросан, от който не се е запазило почти нищо.
Част от историческия феномен са и естественото образувание „Кръста“, оброчището, сакралният извор, който е „хванат“ в кладенец, природното образувание „Стъпката“, предизвикващо асоциации с легендата за Крали Марко, както и „Пропастта на мъчениците“, чиято история е източник на множество предания. Урвата е дълбока над 60 метра и е строго отвесна – наклонът й е 90 градуса. Говори се, че от скалата били хвърляни непокорните дряновци, които отказвали да приемат исляма. Известни са и разкази за намерени човешки кости в подножието и.
Интересна е единствената изследвана засега тракийска скална гробница-саркофаг, която датира от 2-3 в. след Хр. Изсечена в естествена скала, дължината на страните й е 2.50 м. Има издълбан жлеб с широчина 11 см., който е под наклон навътре. По този начин, след поставяне на покривните плочи, саркофагът получава преследваната форма на пресечена пирамида, с която се постига по-дълготрайното херметизиране на гробното съоръжение, обясни Дамянов.
Светилището е известно и с християнското име „Св. Георги“ и е част от по-голям култов комплекс, чийто диаметър достига 3 километра. В околността има и други сакрални места – „Св. Илия“ и „Св. Димитър“.
В землището на Дряново има и 4 могили с огромни за местонахождението си размери. Диаметърът на едната от тях е 20 м, височината й – 3. По думите на Никола Дамянов могила с подобни габарити в Средните Родопи е изключение.
За съжаление в началото на 70-те години на 20-ти век сл. Хр. и гробното съоръжение, и могилите са унищожени от иманяри, както и от работници, прокарващи захранващ електрически кабел за близкия телевизионен ретранслатор.
От тук отново се връщате до ретранслатора, до който изграден кът за отдих и има поставена указателна табела за селото, което вие вече виждате. По широка пътека, която се движи на серпентини, след около 300 м влизате в селото и достигате до мястото от където сте тръгнали.
Разстояние: 11 км
Денивелация:
– най-ниска точка (село Дряново) – 1030м
– най-висока връх „Могила“ – 1383 м
Инфраструктура: Асфалтов път до село Дряново, път с трошено-каменна настилка, черен път
Чешми по пътя – 9
Маркировка: указателни табели – червено-бяло
Време за преминаване – 5 ч
Трудност – средна
