Това е един много красив район, който освен че има много панорами, има много дивеч, изоставени и полуразрушени малки махали и отделни къщи, изобилие от билки и гъби.
Като цяло северната част на рид Манастирище е много скосена, навсякъде има отвеси, скалисти пасажи и профилът на склоновете е доста внушителен. За сметка на това обаче, по самото било е голо, има тучни пасища и е красиво и панорамно.
Този маршрут започва от центъра на село Лъкавица, до което се стига по тесен и криволичещ на серпентини стръмен път, който се отделя от шосето Лъки-село Манастир и в рамките на 2.4 км набирайки сериозна височина ви отвежда до неголямото китно селце. Този асфалтов път е единствения по целия източен склон на рида „Манастирище“.
От центъра на селото продължавате около 300 м. по равно, движейки се по асфалтов път, след което пътя ви отвежда в ляво и нагоре. От тук излизайки от селото, започвате да набирате височина. След 300 м склона свършва и започвате да се движите по равно. Тук гледките са чудесни, а пред вас виждате връх „Ушите“ 1371м., който ще подсечете. През цялото време се движите по почвен, добре поддържан път.
Достигайки до подножието на връх „Ушите“, пътят се разделя на две – нагоре и в дясно. Нагоре пътят преваля върха и се спуска до „Куцосмановска“ махала, която се намира на пътя Лъки – Момина вода – Рожен, а този в дясно(по който тръгвате) ви води до махала „Чуката“.
След кратко, но стръмно изкачване сред смесена гора, отново излизате на открити пространства. Преминавате край хранилка за диви животни и спускайки се сред гора и малки поляни, достигате до първите къщи на махала „Чуката“. От тук започват и проблемите с ориентацията, защото малките пътечки, свързващи отдалечените една от друга къщи вече са доста обрасли и не са добре изразени, но се движите край старите дървени стълбове за електричество, които се виждат сравнително добре през растителността, а билото е ваш естествен ориентир.
Махала „Чуката“ се намира наистина на прекрасно място. За съжаление мястото е обезлюдено и почти няма признаци на живот. Махалата е без постоянно население от 1985 г. Закрита като населено място с Решение № 802/04.10.2012 г. на МС. Намира се в землището на село Лъкавица.
Дефицит на мястото е, че липсва вода. Твърде вероятно е някъде край изоставените и порутени къщи и плевници да има кайнаци или чешми, но всичко е толкова обрасло, че е невъзможно човек да се ориентира. Добре е, планирайки този маршрут да си отбележите, че трябва да си напълните вода от село Лъкавица, в което има няколко чешми.
В рамките на около 4-5 часа човек може да направи тази разходка, да се наслади на красиви панорами, да събере билки и да подиша чист въздух. Маршрутът е сравнително непопулярен сред туристическата общност, но определено има какво да се види.
Чешми по маршрута: няма
Денивелация:
– начална точка 1020 м.(център на село Лъкавица)
– крайна точка 1240 м (махала „Чуката“)
Инфраструктура: почвен път, пътека
Разстояние: 4.5 км (на посока)
Приблизително време за преминаване: 1:30 ч.
Маркировка: няма
Трудност: средна
